Лицата на деня
В навечерието на 65-ия си рожден ден тя още веднъж се потвърждава: концепцията на Ангела Меркел за прагматизъм. Нейният дълготраен съдружник Урсула фон дер Лайен бе определена от Европейския парламент за ръководител на Европейската комисия. Любопитното в проблема: някогашният министър на защитата въобще не беше любимецът на Меркел за този пост. Други, като френският президент Еманюел Макрон, я предложиха. А Меркел? „ Това бе добре за нея ", споделя Джозеф Джанинг от мозъчния концерн „ Европейски съвет за външни връзки “. Канцлерът поддържа предлагането, тъй като като прагматик искаше решение, което беше контрактувано с допустимо най-вече държавни и държавни ръководители.Но и Меркел застана до Макрон и способства за избора на Фон дер Лайен: да вземем за пример посредством междинната стъпка да предложи на социалдемократите Франс Тимерманс за ръководител на Комисията. Така Меркел можеше да покаже: освен претендентът на консерваторите Манфред Вебер, само че и този на социалдемократите нямаше да бъде определен и при най-хубавата воля. Ярък образец за прагматичния жанр на Меркел в политиката, който тя отстоява към този момент 14 години: изчисление а всички разновидности, битка в споразуменията за решение, което може да срещне допустимо най-широка поддръжка. Колкото и да е мъчно. И въпреки всичко, изключително през последните месеци, способността на Меркел да се постанова на интернационалната сцена понижава, написа в собствен разбор DPA.
Това се вижда изключително трагично и при връзките със Съединени американски щати. Вярно е, че Меркел, при все другарските връзки с Барак Обама, срещна компликации и с някогашния американски президент. Но неговият правоприемник Доналд Тръмп е „ изцяло друг диаметър “, споделя Джанинг. Меркел усеща за първи път по какъв начин мощни участници в международната политика се движат против Европа. „ Вятърът духа в лицето ѝ, а не я поддържа. Това е комплицирано за Меркел, тъй като тя бе приспособила цялото си канцлерство за търпеливо и постепенно ръководство на процеси ", показва още той.
Сега на власт се връщат владетелите от предходните години, изяснява Джанинг. И това пасва на всичко друго, само че не и на стила на Меркел. И е очевидно в така наречен фамилна фотография на Г-20 в Осака в края на юни: Меркел е съвсем алегорично настрана на групата на Г-20. Фактът, че по време на тази среща в Япония бяха извършени значими договаряния по съглашението Меркосур сред Европейски Съюз и Южна Америка, съвсем не бе отразен.
Вниманието на медиите беше приковано от Тръмп. „ Мисля, че тя обича да се измъква от неловкостта на борбата с алфа животните, заобикаляйки конфликт, като по-късно предава посланията си в профил “. За Джанинг това е „ форма на уклончиво деяние “. Меркел се оправи изключително добре в края на май, когато бе удостоена с почетна докторска степен от фамозния Харвардски университет в Съединени американски щати. Човек не би трябвало постоянно да работи от позиция на афекта си, сподели тогава Меркел пред дипломантите, а от време на време „ да направи пауза, да помълчи, да намерения ". За доста публицисти това бе разбрано като съвет към американския президент Тръмп.
Канцлерът не търси персонална борба, твърди и Андреас Ринке, създател на „ Лексиконът Меркел ". Тя приема, че загубата на лицето в политиката е мъчно търпимо и нормално води до по-скоро до цяла поредност от спорове. Затова Меркел избира да постави „ акцента върху правилата ". Джанинг е склонен с тази констатация.
„ Меркел не се обърна непосредствено към Тръмп с нито една сричка ", само че ясно уточни къде са техните разлики. Тя упорства за интернационалните структури, интернационалните съглашения, институции, взаимни договаряния, цели и полезности. Всичко това я слага „ против дневния ред на Тръмп ".
Кой ще надделее в последна сметка? Най-малкото Меркел може да твърди, че е останала вярна на правилата си през своите 14 години като канцлер. Но не по този начин стои въпросът във връзка с съдържателните ѝ цели. Тя постоянно ги не помни и в този момент това си отмъщава - върху тематиката за климата. В началото на своето ръководство тя бързо се трансформира в „ климатичния канцлер ". Но последва финансовата рецесия, рецесията с еврото и интернационалните миграционни придвижвания. В листата на целите на Меркел климатът продължава да пропада все по-надолу.
Когато преди няколко месеца младежите от акцията " Fridays For Future " сложиха въпроса на дневен ред, излиза наяве, че канцлерът няма никаква идея. Този „ пропуск “ съгласно Джанинг в този момент си взема своето. Но тематиката наподобява не вреди на нейната известност - в противен случай. Откакто Меркел предала партийното председателство на Анегрет Крамп-Каренбауер, известността ѝ още веднъж пораства.
Но във въздуха кръжи нов въпрос - дали в действителност тя ще продължи до края на мандата си. Самата Меркел неведнъж съобщи, че канцлерството и партийното председателство са неделими. Междувременно нервността на водача на християндемократите Крамп-Каренбауер става все по-очевидна. Досега тя не съумява да се възползва от нормалните искания за власт на партиен водач. Сега има искания и към кабинета на Меркел и желае и ще стане министър на защитата. А Меркел? Канцлерът евентуално ще продължи да се придържа към своя прагматизъм през идващите месеци и към това, което Андреас Ринке назовава " тактика за оцеляване ": „ нерешителност и разсъдък " биха споделили някои. „ Колебанието и отсрочване " – съгласно други.
По публикацията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева
Това се вижда изключително трагично и при връзките със Съединени американски щати. Вярно е, че Меркел, при все другарските връзки с Барак Обама, срещна компликации и с някогашния американски президент. Но неговият правоприемник Доналд Тръмп е „ изцяло друг диаметър “, споделя Джанинг. Меркел усеща за първи път по какъв начин мощни участници в международната политика се движат против Европа. „ Вятърът духа в лицето ѝ, а не я поддържа. Това е комплицирано за Меркел, тъй като тя бе приспособила цялото си канцлерство за търпеливо и постепенно ръководство на процеси ", показва още той.
Сега на власт се връщат владетелите от предходните години, изяснява Джанинг. И това пасва на всичко друго, само че не и на стила на Меркел. И е очевидно в така наречен фамилна фотография на Г-20 в Осака в края на юни: Меркел е съвсем алегорично настрана на групата на Г-20. Фактът, че по време на тази среща в Япония бяха извършени значими договаряния по съглашението Меркосур сред Европейски Съюз и Южна Америка, съвсем не бе отразен.
Вниманието на медиите беше приковано от Тръмп. „ Мисля, че тя обича да се измъква от неловкостта на борбата с алфа животните, заобикаляйки конфликт, като по-късно предава посланията си в профил “. За Джанинг това е „ форма на уклончиво деяние “. Меркел се оправи изключително добре в края на май, когато бе удостоена с почетна докторска степен от фамозния Харвардски университет в Съединени американски щати. Човек не би трябвало постоянно да работи от позиция на афекта си, сподели тогава Меркел пред дипломантите, а от време на време „ да направи пауза, да помълчи, да намерения ". За доста публицисти това бе разбрано като съвет към американския президент Тръмп.
Канцлерът не търси персонална борба, твърди и Андреас Ринке, създател на „ Лексиконът Меркел ". Тя приема, че загубата на лицето в политиката е мъчно търпимо и нормално води до по-скоро до цяла поредност от спорове. Затова Меркел избира да постави „ акцента върху правилата ". Джанинг е склонен с тази констатация.
„ Меркел не се обърна непосредствено към Тръмп с нито една сричка ", само че ясно уточни къде са техните разлики. Тя упорства за интернационалните структури, интернационалните съглашения, институции, взаимни договаряния, цели и полезности. Всичко това я слага „ против дневния ред на Тръмп ".
Кой ще надделее в последна сметка? Най-малкото Меркел може да твърди, че е останала вярна на правилата си през своите 14 години като канцлер. Но не по този начин стои въпросът във връзка с съдържателните ѝ цели. Тя постоянно ги не помни и в този момент това си отмъщава - върху тематиката за климата. В началото на своето ръководство тя бързо се трансформира в „ климатичния канцлер ". Но последва финансовата рецесия, рецесията с еврото и интернационалните миграционни придвижвания. В листата на целите на Меркел климатът продължава да пропада все по-надолу.
Когато преди няколко месеца младежите от акцията " Fridays For Future " сложиха въпроса на дневен ред, излиза наяве, че канцлерът няма никаква идея. Този „ пропуск “ съгласно Джанинг в този момент си взема своето. Но тематиката наподобява не вреди на нейната известност - в противен случай. Откакто Меркел предала партийното председателство на Анегрет Крамп-Каренбауер, известността ѝ още веднъж пораства.
Но във въздуха кръжи нов въпрос - дали в действителност тя ще продължи до края на мандата си. Самата Меркел неведнъж съобщи, че канцлерството и партийното председателство са неделими. Междувременно нервността на водача на християндемократите Крамп-Каренбауер става все по-очевидна. Досега тя не съумява да се възползва от нормалните искания за власт на партиен водач. Сега има искания и към кабинета на Меркел и желае и ще стане министър на защитата. А Меркел? Канцлерът евентуално ще продължи да се придържа към своя прагматизъм през идващите месеци и към това, което Андреас Ринке назовава " тактика за оцеляване ": „ нерешителност и разсъдък " биха споделили някои. „ Колебанието и отсрочване " – съгласно други.
По публикацията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ